Естественият камък
Геоложкият строеж на България е изключително разнообразен. На територията на страната се разкриват различни по произход, възраст и минерален състав скали, подложени на многократна тектонска преработка. Територията на България попада в обхвата на северния клон на Алпо-Хималайския ороген, който включва Карпатите, Балканидите и Голям Кавказ. В България са разпространени трите основни вида скали с различна възраст: магмени,седиментни и метаморфни.
Магмените интрузивни скали са с палеозойска възраст, разпостранени са в Централно Средногорие, Западни Родопи, Рила, Пирин, Странджа, Осоговска планина и в Западна и Средна Стара планина. Магмени ефузивни скали с мезозойска възраст са привързани към дълбочинните разломи на север и юг от Средногорието, а на места са в съчетание със седиментните скали /Средногорие, Сакар, Странджа/. Ефузивните скали с палеозойска възраст са със седиментно-вулканогенен произход и са разпространени предимно в Стара планина. В Източни Родопи /по-малко в Централни и Западни Родопи/ са разпространени ефузивни скали с терциерна възраст.
Вторият основен вид скали – седиментните, са с различна възраст /палеозойска, мезозойска, палеогенска, неогенска/ и са повсеместно разпространени.
Метаморфните скали са с допалеозойска /главно кристалинни шисти в Югозападна България/, палеозойска /гнайси, слюдени шисти, мрамори, широко разпространени/, мезозойска и неозойска възраст.В резултат на това многообразие, на територията на страната ни са установени находища и проявление на почти всички видове минерални суровини – неметални полезни изкопаеми /ендогенни и екзогенни промишлени минерали и скали/, метални полезни изкопаеми, въглища и др. Част от подземните богатства на България представляват и скалнооблицовъчните материали. Техните находища са разпределени на територията на цялата страна, но свързани с различни по тип скали.
От седиментните скали регистрирани обекти на добив са:
Варовици – регистрирани находища:
• в района на обл. Враца – общ. Мездра : Горна Кремена, Върбешница, Равнище, Дионисо, Дионисо 2, Мизия, Искър, Царевец, общ Хайредин : Монастирище, Луковит;
• в района на обл. Ловеч – общ. Луковит – "Бени", "Румянцево", общ Ябланица: "Нановица", "Ябланица"; общ.Тетевен : "Гложене", Галата
• в района на обл.Стара Загора – общ. Чирпан-с. Чешнигирово
Пясъчници – регистрирани находища: Кошарата и Кирчево в община Угърчин, Ловешко.
Добивът на магмени и вулканогенно-седиментни скали - регистрирани са находища за добив на риолити - „Казаните-1" „Казаните-2"/Пазарджик/,"Витина-2" /Рудозем, Смолянско/ граносиенити – община Средец, обл.Бургас.
От метаморфните скали обект на добив са:
Мрамори
• находище Илинденци-общ.Струмяни, Благоевград;
• находище"Дядовци"- общ.Ардино, Кърджали ,
• Мраморен брекчоконгломерат-находище „Дълга усойка"
Гнайси, гнайсошисти, амфиболити – регистрираните находища са в района на Благоевград- Сатовча, Гърмен; различни находища в района на общ. Ивайловград- Хасковско/Чешмата, Габъра, Кобилино, Воденицата, Фабриките, Нурмус и др./
*Таблица съдържа действащите концесии за добив на подземни богатства, предоставени от Министерския съвет и контролирани от министъра на икономиката и енергетиката.